Мартин Димитров: Няма пилот в самолета и няма цялостна концепция за бюджета

Няма пилот в самолета и няма цялостна концепция. Така депутатът от „Демократична България“ Мартин Димитров определи предложените от Министерството на финансите приходни мерки и данъчни промени за бюджета за 2027 г. в предаването „Още от деня“. По думите му предложенията са несвързани помежду си и липсва общ план за намаляване на бюджетния дефицит и ускоряване на икономическия растеж. Подобна критика Димитров отправи и в публичните си изяви по темата.

„Имам чувството, че тези хора, като чуят отнякъде някаква идея, без цялостна концепция я предлагат. Няма пилот в самолета и няма цялостна концепция.“

Димитров заяви, че основен приоритет за „Демократична България“ е бюджетният дефицит да бъде сведен под 2%. Според него високият дефицит води до по-голямо държавно задлъжняване, увеличаване на търсенето в икономиката и допълнителен натиск върху цените.

„Като направиш 5,7% бюджетен дефицит, толкова голям, колкото не е имало от 20 и повече години, това означава, че теглиш огромен дълг - над 10 милиарда евро, наливаш ги в икономиката, това повишава търсенето и автоматично вдига цените.“

Именно ограничаването на дефицита той посочи като една от големите битки на партията през следващата година.

„Това трябва да е изключителен приоритет за 2027 година. Това сме казвали от „Демократична България“ - дефицит под 2%. И сме готови да разгледаме сложни мерки в тази насока.“

Според Димитров разговорът за по-високи заплати и пенсии неизбежно минава през ускоряване на икономическия растеж. От ДБ предлагат поетапно въвеждане на нулева ставка за реинвестираната печалба. Според Димитров мярката би насърчила компаниите да инвестират в ново оборудване и технологии и да повишат производителността.

„Това е много интересен законопроект за поетапно въвеждане на нулева ставка на реинвестираната печалба, за да има повече инвестиции, нови машини, по-висока производителност на труда и да растат доходите. Защото това искат хората.“

Димитров определи като положителна стъпка предложението прагът за задължителна регистрация по ДДС да бъде увеличен до 75 хил. евро, но заяви, че ДБ ще настоява за по-висок праг - 85 хил. евро.

„Ние искаме 85 хиляди евро праг за задължителна регистрация по ДДС. Той ще стане 75 хиляди евро. Това го считаме като наш успех и общ успех. И важна стъпка за България. Но това е само една стъпка. Трябват много стъпки.“

Актуалните предложения за данъчните промени предвиждат прагът да бъде увеличен до 75 хил. евро, докато от ДБ настояват за 85 хил. евро. Димитров коментира и идеята за ускорена данъчна амортизация на инвестиции в технологии, включително свързани с изкуствения интелект. Според него самата идея може да бъде полезна, но обхватът ѝ е твърде ограничен.

„Не са добре очертани. Ще ви дам пример. Ускорената амортизация е за много тесен кръг от активи. Ние сме написали цял законопроект и сме им го предоставили именно за ускорена амортизация за машини, оборудване, софтуер и така нататък.“

По думите му „Демократична България“ предлага по-широк подход, който да обхване повече инвестиции. Димитров отправи критики и към предложението за данък върху свръхпечалбата. Той постави въпроса защо в обхвата на мярката не попадат секторите, за които според него първоначално е бил създаден европейският модел. Димитров посочи и хазарта като сектор, който според него трябва да бъде разглеждан в контекста на приходните мерки.

„И, например, не включват хазарта. Тоест в обхвата на свръхпечалбата го няма петрола, първо. И второ - го няма хазартът.“

Според него липсва достатъчно конкретика за очаквания финансов ефект от отделните мерки.

„Едно от много важните неща в данъчните закони е, че няма конкретно описание при дадена мярка какъв приход се очаква. Тоест това не е добре разписано, на практика го няма.“

Предложенията за бюджета за 2027 г. включват 33% данък върху определени свръхпечалби, като сред засегнатите сектори са банки, застрахователи, телекомуникационни компании и други дружества. Друга тема в интервюто беше решението за отпадане на ограничението за износ на дизел и самолетно гориво. Димитров предупреди, че според него това създава риск от допълнителен натиск върху цените на горивата.

„Те без сериозен анализ махат тази забрана. И днес казват, което за съжаление е мярка в посока поскъпване на горивата.“

По думите му трябва да се прави разграничение между международните фактори, върху които България няма контрол, и вътрешните фактори, които могат да бъдат повлияни чрез държавната политика.

„Международната криза на горивата вдига цените на горивата и ние на това не можем да влияем. Но можем да влияем на българските фактори.“

Като един от тези фактори той посочи бюджетния дефицит. Според Димитров по-високото облагане на хазарта може да бъде част от мерките за ограничаване на дефицита. Той припомни, че от ДБ са предлагали подобни мерки и при обсъждането на предходния бюджет.

„Това е една от мерките, които трябва да се приемат. И да, там има място за по-високи данъци и има място и за свръхпечалба.“

По темата той подчерта, че не предлага повишаване на основните данъци в страната. Димитров очерта две основни направления, върху които „Демократична България“ ще поставя акцент - намаляване на бюджетния дефицит и мерки за икономически растеж.

„Първата, както стана ясно - ограничаване на дефицита под 2%. И мерки за растеж.“

Според него именно по-високият икономически растеж е необходимото условие за трайно увеличаване на доходите.

„Това е много интересен законопроект за поетапно въвеждане на нулева ставка на реинвестираната печалба, за да има повече инвестиции, нови машини, по-висока производителност на труда и да растат доходите.“

Предложенията за данъчните промени и приходните мерки за бюджета за 2027 г. предизвикаха реакции от няколко парламентарни формации. Сред обсъжданите теми са данъкът върху свръхпечалбата, актуализацията на данъчните оценки на имотите, промените при хазарта и данъчните облекчения за семейства с деца.